Историята на климатика
Създаването на съвременните климатици носи своите предимства за потребителите по цял свят. След като взима дипломата си за инженер през 1901 г., Кериър започва да работи във фирма Buffalo Forge Company в отдела за проектиране на системи за изсушаване на дървен материал и кафе. Скоро след това Кериър разработва изключително ефективен метод, чрез който да се изчисляват отоплителните системи (посредством обръщане на системата наобратно, като единствената разлика е разположението на топлата и студената вода). Изобретението му го издига до поста мениджър на отдел „Експериментални разработки”. Позицията на изобретател му дава възможност да се развива в областта на климатичните системи, като много бързо след неговото назначаване се появява и първото му изобретение: машина контролираща температурата и влажността в затворени помещения – наричана още климатик. Изобретението му бързо намира приложение в печатна фирма, където се радвало на огромен успех, като скоро след това е основана и първата компания за продажба на климатични системи „Carrier Air Conditioning Company”.
След края на Първата световна война и последвалата криза, Buffalo Forge Company започва да търси алтернативни начини за минимизиране на разходите, което от своя страна води до затваряне на отдела за „Климатизация”. Кериър е принуден, заедно с група колеги, да основе компания Carrier Engineering Corporation, съществуваща и до ден днешен. Тя се радва на голям успех и притежава значителна част от пазарния дял в бранша. По това време Кериър се превръща в най-големия работодател в Ню Йорк, като в последствие мести част от бизнеса си в Япония.
Години по-късно през 1921 У. Кериър патентова машина с компресор, който използва центробежната сила за компресиране на хладилния агент (приличащо на водна помпа), превръщаща се в първата, която има практическо приложение. Новият дизайн дава началото на съвременните климатици, които започват сегашното си приложение през 1924г. Първите три климатика са монтирани в магазин в Детройт, като скоро след това започва и монтажа на климатичните системи в голяма част от американските кина. Използването на климатиците за домашна употреба било голям лукс по това време, ето защо само малка част от домовете, които можели да си го позволят, се радвали на комфорт през лятото. До 1930 година за климатичните системи е използван силно отровния амоняк, който в последствие бил заменен с широко разпространения фреон.
Фирма Kinetic Chemical Company, занимаваща се производство на фреон, патентова хладилния агент през далечната 1928г., като прави употребата на климатиците значително по-безопасна за хората. След Голямата депресия и Втората световна война развитието на климатичните бързо се възстановява, като започва масово производство на климатици за домашна употреба. Разработката на нови технологии, производството и продажбите следват темпа на растеж на цялата икономика след войната. Така през 1991г. фирма Toshiba започва производство на „инверторните системи”, както и продажба на първите инверторни климатици за домашна употреба.
70-те години на миналия век бележат началото на мащабни изследвания свързани с изтъняването на озоновия слой над Антарктика. Озонът е атомно състояние на кислорода, което намалява вредното лъчение на ултравиолетовите лъчи, което вредни за човешкото здраве. 10 години по-късно е установено допълнително изтъняване на озоновия слой с 40-50%, като главната причина за това са хлорните и бромните атоми, намерили приложение в производството климатици, хладилници и дезодоранти. Масовата употреба и на трите вида продукти, довежда до процеса на разпадане на озона, което от своя страна има пагубни последствия за околната среда, в това число и хората. За да се намали това вредно въздействие водещи компании в бранша, начело с Carrier Corporation поемат инициативата да заменят така вредния фреон с Puron (друг вид фреон, който е безвреден). В България производството на вредния фреон е забранен със закон от 2008г., в съответствие с Европейското законодателство.